УКАЗАНИЯ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ

в 64-та международна научна конференция

„Хранителна наука, техника и технологии – 2017"

Официални езици на конференцията

Официалните езици на конференцията са aнглийски или български!

Заявители, които ползват друг майчин език, трябва да преведат своя ръкопис на английски или на български език!

Настоятелно молим всички наши партньори както от чуждестранни, така и от български висши училища и научноизследователски организации да се съобразят с това задължително изискване!

Молим преподавателите от първичните звена да оказват необходимото съдействие на своите чуждестранни партньори за преводна научните им съобщения на български език, ако това е поискано!

Заявки за участие на други езици освен двата официални езика на 64-та международна научна конференция „Хранителна наука, техника и технологии – 2017" ще се отхвърлят и няма да бъдат публикувани!

Видове научни съобщения, представени на конференцията

- Пленарни доклади (с продължителност до 30 min и обем до 20 форматирани страници – не повече от 100 000 символа с шпациите, вкл. графики, таблици, фигури, използвана литература, благодарности и пр.), 3 бр., представени от поканени от организационния комитет лектори (по 1 бр. във всяко от четирите основни тематични направления на конференцията).

- Кратки устни презентации на научни съобщения (с продължителност до 15 min и обем до 8 форматирани страници – не повече от 30 000 символа с шпациите, вкл. графики, таблици, фигури, използвана литература, благодарности и пр.), общо 36 бр., представени от автори, подбрани и поканени от организационния комитет според научната новост и актуалност на съдържанието на материала в четирите научни направления (от 10 до 20 бр. във всяко от четирите основни тематични направления на конференцията).

- Постерис присъствено представяне от поне един от авторите по време на постерните сесии (до 8 форматирани страници – не повече от 30 000 символа с шпациите, вкл. графики, таблици, фигури, използвана литература, благодарности и пр.), общо до 75 бр., одобрени от организационния комитет за представяне като постери според научната новост и актуалност на съдържанието на материала в четирите научни направления (не повече от 25 бр. във всяко от четирите основни тематични направления на конференцията).

Процедура за приемане на пленарни доклади и научни съобщения

За разлика от предходни години няма ограничения за това един изследовател да участва в авторските колективите на до два ръкописа. Допустимо е авторите да представят три и повече научни съобщения.

Всички заявки се подават по електронен път на електронната платформа на научната конференция на сайт: http://www.scienwork.uft-plovdiv.bg/ .

Материалите трябва да са на английски или на български език!

Материалите трябва да са оформени според указанията към участниците, следвайки макетния файл.

Материалите ще бъдат оценявани за тяхното техническо съответствие с изискванията за оформление на статията според указанията към участниците!

Ръкописи, които не съответстват на изискванията, ще бъдат връщани на авторските колективи за корекции, а ако това не бъде направено в указаните срокове, ще бъдат отхвърляни и няма да се приемат за отпечатване.

Материалите ще бъдат оценявани за стила и правописа на английския си или на българския си език. Ръкописи, които не съответстват на изискванията, ще бъдат връщани на авторските колективи за корекции, а ако това не бъде направено в указаните срокове, ще бъдат отхвърляни и няма да се приемат за отпечатване.

Ръкописите, преминали прегледите за техническо, езиково и стилово съответствие, ще се допускат до процедура за независимо рецензиране. То ще бъде анонимно и ще се провежда от двама независими рецензенти, които няма да знаят имената и институциите на авторите.

След независимото рецензиране научните съобщения, представени на български език, с резюме на английски език, които са отхвърлени, няма да се публикуват в научни списания. Резюметата на тези научни съобщения ще бъдат отпечатани само в електронен вид в Сборника с резюмета – съгласно програмата на научната конференция, т.е. за тях участието ще е представяне на научно съобщение, което не е отпечатано в пълен текст.

След независимото рецензиране одобрените научни съобщения, представени на български език с резюме на английски език, ще се публикуват в един от броеве на списание ХВП през 2018 г., което се реферира и от вторичната информационна базата данни Food Science and Technology Abstracts - FSTA (International Food Information Service - IFIS Publishing), която работи с базите данни: EBSCO, IHS, ProQuest, CAS, Thomson Reuters, Wolters Kluwer, HINARI и AGORA;

След независимото рецензиране препоръчаните за публикуване научни съобщения, представени на английски език (след нанасяне от авторите на посочените корекции, ако има такива), ще се публикуват в годишника на Университета по хранителни технологии – „Научни трудове на УХТ”, година 2017, том 64, книжка № 1 (ако е необходимо и в книжка № 2 и книжка № 3),Сборник доклади на Научната конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии – 2017“. CD-то с официалното издание на годишника ще бъде изпратено за рефериране до различни информационни бази данни, вкл. до FSTA, ISI Web of Knowledge (Thomson Reuters) и Scopus (Elsevier).

По преценка на редколегията на списание Food Science and Applied Biotechnology, най-добрите доклади и научни съобщения ще бъдат публикувани в един от следващите броеве на списанието!

Пленарните доклади на поканените лектори (докладвани по покана на редколегията) ще се отпечатват в Научни трудове на УХТ, година 2017, том 64, книжки № 1, 2 или 3 само ако са представени на английски език, след като преминат през процедури на техническо, езиково и стилово съответствие и научно рецензиране от двама независими рецензенти на анонимен принцип. Ако са представени на български език, докладите ще бъдат предложени за отпечатване в списание „ХВП”, след като преминат през същите посочени по-горе процедури.

Указания към авторите

Авторите, които планират да представят устни презентации (доклади) или постери на 64-та международна научна конференция „Хранителна наука, техника и технологии – 2017”, респ. в годишника на Университета по хранителни технологии, Пловдив – „Научни трудове на УХТ”, трябва да подготвят своите ръкописи, като следват инструкциите по-долу.

Предговор

Годишникът на Университета („Научни трудове на Университета по хранителни технологии –Пловдив“) приветства изпращане на ръкописи от различни области на хранителната наука, техника и технологии от цял ??свят. Предлаганите ръкописи трябва да са оригинални, не трябва да са били публикувани в пълен текст или частично или пък приети за публикуване в друго научно списание или сборник доклади от научни конференции, конгреси, семинари, колоквиуми и пр. Ръкописът трябва да бъде представен на вниманието на редколегията на научната конференция, респ. на „Научни трудове на УХТ”, като се качи на електронната ни платформа. Изпращането на ръкописи трябва да става само по електронен път. Уверете се, че вашият ръкопис не надхвърля повече от 8 стандартни машинописни страници с формат A4, две колони (с изключение на първа страница (включваща заглавието, авторите, техните институции, краткото заглавие, резюмето и ключовите думи), единична разредка (шрифт Times New Roman 11), приблизително равни на 4500 - 5000 думи или до 30 000 символа с интервалите. Тези 8 страници следва да включват и представените графики и таблици.

Ръкописите, изпратени до редколегията на научната конференция, респ. на „Научни трудове на УХТ”, ще се подлагат на независимо рецензиране, преди да бъдат публикувани. Целта на независимото рецензиране е читателите да се уверят, че ръкописите са били оценени като приемливи от компетентни и независими специалисти. Процесът често води до желани промени и до подобряване на качеството на ръкописите.

Съдържание на ръкописите

За неанглоезичните автори е силно препоръчително да редактират своите ръкописи на английски език преди подаване. Препоръчва се ръкописите да се редактират от учени, говорещи матерен английски, или от филолози експерти по английски език и в същото време познаващи спецификата на техническата терминология на статията. Ръкописи, които нямат достатъчно добър език, удовлетворяващ английските стандарти, ще бъдат отхвърлени преди етапа на оценка за научната им стойност. Ръкописите трябва да бъдат написани в следния ред:

Първа (заглавна) страница – с текст, оформен в една колона. Заглавната страница включва:

1. Заглавие – до 12 думи с шрифт Times New Roman 14, Bold (Получер).

2. Име (-на) на автора (-ите) – с шрифт Times New Roman 12, Regular (Обикновен).

3. Институции в които работят авторите – с шрифт Times New Roman 10, Italic (Курсив).

4. Пълни данни на автора за кореспонденция (имена, научна длъжност, научно звание, катедра, факултет/отдел, институция, пощенски адрес, телефон, мобилен, факс, електронна поща) с шрифт Times New Roman 10, Italic (Курсив).

5. Кратко заглавие – 5 до 8 думи с шрифт Times New Roman 11, Bold (Получер).

6. Резюме – до 250 думи с шрифт Times New Roman 11, Regular (Обикновен).

7. Практическо приложение или фундаментална новост – до 100 думи с шрифт Times New Roman 11, Regular (Обикновен).

8. Ключови думи – 3 до 5 думи или словосъчетания от до три думи с шрифт Times New Roman 11, Regular (Обикновен).

Основен текст – оформен в две колони с шрифт Times New Roman 11, Regular (Обикновен). Основният текст на статията включва:

9. Въведение. Да включва преглед на достъпната литература, заключение от литературния обзор, цел и задачи на изследването.

10. Материали и методи/ методология.

11. Резултати.

12. Обсъждане (Дискусия).

13. Благодарности.

14. Използвана литература (Библиография).

Представяне на научни данни – текст, таблици и фигури, оформени в една колона с шрифт Times New Roman 11, Regular (Обикновен). Представените научни данни включват:

15. Таблици.

16. Фигури – графики, снимки (фотографии), диаграми и др.

Заглавие и име (-на) на автора (авторите)

Заглавието трябва точно да отразява съдържанието на статията. То трябва да улеснява намирането на статията по индекси, разработени от вторичните литературни източници.

Едно добро заглавие трябва:

1) ясно да идентифицира значимостта на изследването;

2) да показва целите на изследването;

3) предварително да дава представа за важните и много важните понятия, използвани в текста.

Читателите обикновено решават да прочетат дадена статия, като съдят по нейното заглавие. Освен че трябва да е описателно, заглавието трябва да бъде и кратко! Препоръчително е заглавието да не надвишава 12 думи, освен при някои необичайни специфични обстоятелства.

Заглавие, което съдържа по-малко от 5 думи, вероятно трябва да се разшири?

Смисълът и редът на думите в заглавието също са важни! Не започвайте своето заглавието с думи, които нямат важно значение и не носят информационна стойност, като напр. "Ефект на ..." или "Влияние на ...". Вместо това, се концентрирайте върху предмета и откритията във вашето изследване. Заглавието трябва да бъде полезно. Само по себе си то е своеобразен етикет на статията. Термините в заглавието следва да бъдат ограничени до тези думи, които дават значителна информация за съдържанието на статията!

Много читатели четат заглавията в съдържанието на списанието, преди да вземат решение дали да се обърнат към дадено резюме, или да прочетат дадена статия. Ето защо заглавието трябва да подтиква интереса на читателя. Силно специфични и тясно специализирани заглавия, с думи, разбираеми само за конкретна малка група от специалисти, обикновено се подминават от читателите. Освен това, литературните търсачки игнорират заглавия, които са неразбираеми за по-голямата част от читателите и са ясни само за няколко души.

Заглавието никога не трябва да съдържа съкращения, химични формули или патентовани имена! По тази причина авторите трябва да избягват използването на необичайна или остаряла терминология.

За пестене на пространство в заглавието трябва да се използват тривиалните наименования на химични съединения, растителни и животински видове и житни култури. Ако дадена растителна култура или микроорганизъм не се посочва с тривиалното си име, е допустимо използването на научното наименование (род и вид на латински език).

Всяка статия трябва да е придружена от кратко заглавие, съдържащо до 50 символа с шпациите.

Имената на авторите и техните институции трябва да се изпишат под заглавието на статията. Изисква се също информация за пълния и точен адрес(и) на институциите на авторите. Тези данни са необходими за всеки автор или съавтори, като се посочва неговата институционална принадлежност, пощенски адрес и електронна поща. Един от авторите се посочва със знак „*” като автор за кореспонденция.

Друга информация, като безвъзмездно финансиране например, може да се включи в параграф „Благодарности” в края на статията. Ако има само един автор или ако всички автори имат един и същ адрес, то тази информация не бива да се повтаря и да се изброява толкова пъти колкото са съавторите на статията.

Резюме

Като чете резюмето, читателят трябва лесно да определи научната стойност на доклада (научното съобщение) и да реши дали да го прочетете по-нататък, или не. В много от случаите повечето хора четат абстракта, а не целия доклад. По този начин резюмето има двойна функция: на предоставяне на информация на тези, които ще прочетат целия доклад, и за тези, които няма да прочетат цялата статия.

Резюмето трябва да бъде подходяща литературна добавка към отпечатаната статия. То трябва да бъде написано, след като е завършено писането на статията, и трябва напълно да съответства на твърденията в публикацията. До известна степен резюмето може да повтаря изрази от статията, но тъй като понякога то се чете непосредствено преди въведението или другите основни раздели, тези повторения не трябва да са досадни. От друга страна, резюмето трябва да бъде напълно разбираемо само по себе си. То трябва да включва:

1. основанието за извършване на работата, включително обосновка или дефиниране на научното изследване.

2. обосновка на обхванатите цели и тематиката на публикацията.

3. кратко описание на използваните методи. Ако статията разглежда метод (-и) за анализ, в резюмето се описват основните принципи, обхватът и степента на точност на новия метод (-и).

4. резултати (представят се тенденциите на по-важните резултати от изследването).

5. заключения или изводи.

Резюмето трябва да обръща внимание на нови елементи, наблюдения и числени данни. Резюмето трябва да е информативно. Изрази като "обсъжда се" и "описан е" трябва да бъдат използвани рядко. Резюмето трябва да е конкретно, като се избягва използването на общи твърдения, особено в разделите Материали и методи и Резултати. Например, не трябва да се пиша "две нива на P"! По-правилно е да се напише "нива от 40 до 80 kg P hа-1".

Резюмето не трябва да надхвърля 250 думи и не бива да е разделено на параграфи. То не трябва да включва препратки към библиографията, фигурите или таблиците, уравнения, формули, неясни съкращения и акроними. Научните наименования на растенията, насекомите, животните и др. под., пълните химични наименования и идентификация на почвите (ако типът на почвата е фактор при тълкуването на резултатите) трябва да бъдат включени в резюмето, там, където често срещаните имена се споменат за първи път.

Авторите трябва да изготвят превод на английски език на резюмето, което ще се публикува в началото на статията. Въпреки това, за автори, които не са българи по рождение, преводът трябва да бъде направен от партниращото първично звено на УХТ, което работи с чужденците, изпратили научното съобщение. В изключителни случаи преводът ще се извършва от редколегията на Конференцията.

Ключови думи

Под резюмето авторите трябва да предоставят списък на три до пет ключови думи от ръкописа. Ключовите думи трябва да включват изследваната тематика и използваните специални техники. Ключовите думи трябва да бъдат информативни, без позоваване в основния текст. Препоръчително е ключовите думи да не повтарят термини от заглавието.

Въведение

Статията трябва да започва с ясно идентифициране на обекта на изследването. Авторите трябва да посочат работната си хипотеза или да дефинират ясно изследвания проблем, който целят да решат чрез провеждане на настоящия експеримент. Читателят се ориентира за научните резултати от предишни концепции и изследвания, които са докладвани под формата на кратка справка. Препратките към използваната литература трябва да се ограничат до информация, която е от съществено значение за насочване на читателя. Повечето читатели не се нуждаят от дълги литературни прегледи, особено на стари хипотези и модели, ако по-новите са налични, за да бъдат убедени в значението на изследването. Целта на въведението е да се осигури достатъчно предварителна информация, за да се даде възможност на читателя да разбере и оцени резултатите от настоящото проучване, без да е необходимо да се позовава на предишни публикации по темата.

Въведението трябва да бъде кратко и да включва:

1. кратко изложение на проблема, който оправдава научното изследване, или хипотеза на която то се основава.

2. резултатите от други научни публикации, които трябва да бъдат оспорени или доразвити.

3. обяснение на общите подходи и цели. Тази част може да посочи средствата, с които е изследван проблемът особено ако методите за изследване са нови.

Материали и методи

Редколегията на конференцията ще допуска до публикуване ръкописи, които се основават на експериментално проучване на данни или на теоретичен анализ, при условие че са получени приемливи резултати.Целта на този раздел е да се дадат достатъчно подробности за аналитичните процедури, постановката на опита, така че компетентен учен да може да повтори експеримента. Авторите трябва да предоставят информация за съответните технически спецификации (технологични документации), количествата, рецептури и източници или доставчици на използваните материали, както и за методите на подготовка на пробите.

Ако е използван търговски достъпен продукт, името и адресът на производителя трябва да се дават в скоби. Ако е необходимо, трябва да бъдат изброени съответните химични и физични свойства на реактивите. Предпочита се посочването на химическите, а не на търговските наименования на материалите, които са използвани. Всички растения, животни, други организми и почви, които не са споменати в резюмето, трябва прецизно да се идентифицират по род, вид, сорт, класификация на почвите или по специални характеристики. Използваните в изследването методи за анализ следва да бъдат цитирани с препратка(-и), ако това е възможно. Ако използваните аналитични техники са широко известни, те се описват само с имената си, като в скоби се цитират авторите им, като се прави препратка към библиографията. Ако използваният метод е модифициран, се прави кратко описание на модификацията, която трябва да се приложи, освен ако промяната не е тривиална. Дайте подробности за необичайните експериментални постановки на опита или за използваните статистически методи за обработка на данните. Този раздел може да бъде организиран в хронологичен ред, според последователността на използваните аналитични техники, или по друг начин.Този раздел може да включва таблици, графики, схеми и фигури като цяло.

Резултати

Една обща грешка, която авторите допускат, когато пишат раздел Резултати, е да се прави словесен преразказ на факти, които вече са ясни от един бегъл преглед на приложените графики или таблици. Ако таблиците и фигурите са добре обмислени и конструирани, те ще показват на читателя както резултатите от експеримента, така и опитната постановка.

Таблиците, графиките и другите илюстрации в раздел Резултати трябва да осигуряват яснота при разбирането на представителните данни, получени от експериментите. Данните, включени в илюстрациите и таблиците, не трябва да се обсъждат подробно в текста, а следва да се отбелязват и важните и значими констатации и открития. Когато се представят само няколко измервания, те трябва да се третират описателно в текста. Повтарящите се измервания трябва да бъдат представяни в таблици или графики.

Целта на всеки експеримент следва да бъде изяснена в текста, като се обърне внимание на особеностите, напр.: „… едното количество е по-голямо от другото, резултатът е линеен в целия си обхват или е установена оптимална стойност и т.н.”.

И накрая резултатите трябва да бъдат свързани помежду си. Често, това е причина раздел Резултати да бъдат комбиниран с раздел Дискусия. Редколегията не препоръчва подобно съчетаване на двете секции.

Обсъждане

В раздел Обсъждане се прави научна дискусия и интерпретация на представените в раздел Резултати данни, като особено внимание се отделя на проблема или хипотезата, изложени във въведението. Една добра дискусия в част Обсъждане би съдържала:

1. принципи, взаимоотношения и обобщения, които могат да бъдат подкрепени от получените резултати;

2. изключвания, доказване на липса на корелация и определение за неясни тези, разлики в областите, за които трябва да се проведе по-нататъшно допълнително изследване;

3. поставяне на акцент върху резултатите и изводи, които се потвърждават или не се потвърждават от работата на други изследователи;

4. практически приложения и теоретични въздействия;

5. заключения с обобщение на доказателствата за всеки един конкретен случай.

В раздел Обсъждане, ако той не е комбиниран с раздел Резултати, не трябва да се правят обобщения на получените резултати, а би трябвало да се обсъжда тяхното значение за науката и практиката. На читателя би трябвало бъде казано как резултатите предлагат решение на проблемите, идентифицирани в раздел Въведение или представени като цел на работата. Изследването трябва да бъде свързано с предишни научни разработки заедно с обяснение за това, как и защо то се различава или се съгласява с тях. Позоваванията следва да бъдат ограничени до тези, които са най-уместни за постигане на целта на дискусията. По-стари знания трябва да не се цитират, ако те са заменени или ревизирани с по-нови такива.

Спекулациите се насърчават, но трябва да бъдат разумно използвани и категорично да се основават на наблюдения и да са обект на тестване. Когато резултатите се различават от предишно публикувани подобни резултати по необясними причини, възможни обяснения не трябва да се пораждат. Спорните въпроси трябва да бъдат обсъждани ясно и справедливо (със съответната доза безпристрастност).

Една обща грешка, допускана при писане на раздел Обсъждане, е тенденцията към твърде много размишления на не най-важното. Би трябвало да бъде представена само онази дискусия, която осветлява важни научни области.

Заключение (Изводи)

Задължително ръкописите трябва да включват секция Заключение. Авторите трябва да включат някои съществени изводи, които произлизат от резултатите, получени при изследването. Тези заключения трябва да бъдат внимателно формулирани, така че читателите да могат да ги идентифицират и да ги разберат.

Благодарности

В този раздел авторите могат да изкажат своите благодарности на други научни институции, фирми, държавни органи или хора, които са допринесли или подпомогнали финансово или по друг начин изследването, представено в ръкописа.

Използвана литература

В раздел Използвана литература (Библиография) се изброява литературата, цитирана в доклада (научното съобщение). Авторите се насърчават да цитират единствено публикувани, важни и актуални позовавания на документи (научни публикации). Този раздел е разгледан по-надолу по-подробно.

Подробности към указанията за оформяне на ръкописа

Форматиране на ръкописа

Ръкописът трябва да бъде представен в електронен вид, качен на електронната платформа на конференцията http://www.scienwork.uft-plovdiv.bg/. Той трябва да е написан на шрифт Times New Roman 11 при двойна разредка (с изключение на заглавната страница, както и страниците с таблици или фигури, които са с единична разредка). Указанията са следните:

1. Изисква се ползването на единична разредка между редовете при писане на всички раздели на статията, вкл. на бележките под линия (ако има такива), литературни цитирания и позовавания, данни в таблици и заглавия на фигури и таблици. Използвайте само едната страна на листовете. Отстъпът вдясно за всеки един параграф е посочен в макетния файл.

2. Заличаването на една или две думи (ако при редакционните корекции има такива) трябва да бъдат ясно обозначено в оригинала на ръкописа.

Дължина на ръкописа

Ръкописът не може да бъде по-голям от 8 форматирани страници (54 реда х 100 символа с шпациите) или общо за публикацията ? 30 000 символа. Таблиците, фигурите, графиките и снимките трябва да се представят на отделни страници или да позволяват намаление на размера на оригинала с 40 до 60%.

Заглавия и подзаглавия в текста

Авторите трябва да следват макетния файл на изданието, за което се подготвя ръкописът. Основните заглавия в текста, като напр. Материали и методи, се въвеждат в главния текст така, както е показано в макетния файл. Средните по важност заглавия и второстепенните заглавия се отпечатват с главни и малки букви. Използването на подпозиции може да помогне на читателите, но прекомерната употреба на много подзаглавия е разсейващо. Не прекалявайте с множество подзаглавия!

Надписи на фигурите и таблиците

Заглавията на фигурите трябва да бъдат напечатани под тях, центрирано. Допуска се фигурите и заглавията под тях да са представени на отделна страница, да позволяват редукция 40 до 60 % и да са четливи след редукцията. Номерата на страниците с фигури трябва да следват хронологически номерацията на страниците в ръкописа. Заглавията на таблиците трябва да бъдат отпечатани центрирано над таблиците. Не се изисква всяка таблица да е на отделна страница! Изписвайте думите фигура и таблица без съкращение в заглавията.

Забележки под линия

Авторите трябва да избягват използването на забележки под линия. Представете необходимата забележка под линия в текста само в случай на официално опровержение във връзка с конкретен търговски продукт или споменато търговско наименование.

Библиография (Използвана литература)

Само литература, която е достъпна през електронния достъп на библиотеките, би трябвало да бъде цитирана от авторите. Други материали, като напр. лични съобщения или непубликувани данни, трябва да се дадат в текста като вмъкната информация. Материал, който е изпратен, но не е приет за отпечатване от дадено списание или други научнопопулярни публикации, се счита за непубликуван. При цитирането включете източника на данните и датата (например А. Е. Нansen, 2007, лична комуникация). Авторите се насърчават да цитират само значителни публикувани препратки. Реферати, дипломни работи или дисертации, както и материали от вторични източници на информация следва да бъдат разгледани внимателно от автори преди включването им в списъка на използваната литература, тъй като много от тях по-късно се публикуват в първични източници на информация, които са по-лесно достъпни за читателите. Ако е възможно, авторите трябва да цитират по-достъпен източник за този вид информация. Два източника на възможни грешки възникнат при цитиране на използваната литература:

- Неточно копиране на библиографска информация и съставяне на раздела Използвана литература, след като ръкописът е бил вече написан. При копиране на данни за вече публикуван документ авторите трябва да проверят неговата крайна редакция (особено в случаите на т. нар. “Eearly view” и “Article in press”). Заглавието на литературния източник, неговите автори, както и друга информация трябва да съответстват точно на тази от оригиналния документ. В случай на съмнение авторът трябва да се консултират с библиотекар специалист по цитиране на литературни източници, за правилно библиографско цитиране на труднодостъпни материали. Би трябвало читателите да могат да получат цитираните литературни източници под формата на представен списък в раздел Използвана литература.

- Вторият тип грешки възникват в два случая: първа възможност - когато авторите не цитират определен литературен източник в текста, а той присътва в списъка с изплозваната литература; втора възможност – когато имената и датите в списъка с използваната литература са в разногласие с тези, посочени в текста. Ето защо призоваваме авторите стриктно да проверяват азбучния ред и пълнотата на списъка с използваните от тях литературни източници, както и пълното му съответствие с цитираните в текста автори преди подаване на ръкописа за публикуване.

Съществува един приемлив метод за даване на препратки в текста. Това е чрез написването на име и година например (Smith, 1996; CSSA, 1997). За двама автори, като се назоват и двамата: Cookey & Monro (2009). За трима или повече автори използвайте уточнението и др.: De Smeet et al.(2012). За две или повече статии от същия автор(и) в една и съща година се използват като индекси за разграничаване буквите от азбуката, както следва: Plook (2014a,b) или Jasey et al. (2015a,b).

Всяка препратка към периодично издание трябва да включва последователно името на автора (авторите), годината на публикуване, пълното заглавие на статията, том, номер на книжката и страниците на публикацията. При позоваване на книга, бюлетини, правителствени документи или сборници от научни конференции и конгреси трябва да се посочват: името на автора (авторите), годината, заглавието, името на редактора (редакторите), ако е необходимо, на изданието, когато то е различно от главния редактор, от мястото или от датата, издателят, градът на публикуване и брой на тома (ако са издадени два или повече тома). В случай че са цитирани конкретни страници от дадена книга (а не цяла глава), те се посочват в текста: Worker (2003, p.75).

При цитиране на публикациите следва да изписват книжката, броя на тома и страниците, както е показано: 11(2): 65-79.

Подредете списъка с използваната литература по азбучен ред, според фамилните имена на авторите. Две или повече статии от същия автор(-и) трябва да се подреждат в хронологичен ред; две или повече статии от една и съща година трябва да се обозначават с буквите a, b, c, и пр. Всички статии от един автор трябва да предшестват статиите му, в които той е водещ автор на авторски колективи. Подреждането на цитирани литературни източници с един и същи водещ автор (напр. Schooler, R.T., по-долу) трябва да бъде организирано по азбучен ред на фамилните имена на следващите съавтори и след това от година, когато имената се повтарят дословно (виж примера по-долу).

1. Schooler, R.T. (2014).

2. Schooler, R.T., V. G. Auel, F. Y. Hensel (2002).

3. Schooler, R.T., T. D. Baker, L. M. Daubler (2013).

4. Schooler, R.T., T. D. Baker, P. K. Gulen (2014).

5. Schooler, R.T., T. D. Baker, I. H. Van de Raith, P. K. Gulen (2013).

6. Schooler, R.T., Z. B. Knowler, P R. Goulden, W.V. Jonson, K. D. Brossley (2011).

7. Schooler, R.T., W. Y. Zeng (2014).

Не изписвайте с главни букви заглавието на статията, освен първите букви на собствените имена и първата буква от думите на заглавието (ако текстът е на английски език). Заглавията на периодичните издания (научни списания) и на книгите не трябва да бъдат съкратени, а да се изписват изцяло.

Мерни единици

Системата SI е приета като задължителен стандарт. Ако трябва да се използват някакви нестандартни съкращения, те трябва да се дефинират при първо срещане в текста.

Таблици

Първото споменаване на таблици в текст трябва да бъде в последователен ред. Посочете първото споменаване на всяка таблица в рамките на ръкописа.

Фигури и илюстрации

Фигурите биват два вида: графики или снимки (фотографии). Графиките трябва да бъдат изготвени с помощта на интензивно черно и бяло. Фотографиите трябва да са с добър контраст и с подходящ фокус през цялото време на снимане. В допълнение, като фигури под формата на обичайни линейни графики могат да бъдат третирани: сложни формули, поточни диаграми, метаболитни схеми и големи или сложни таблици. Посочете първото споменаване на всяка фигура в поле от текста. Използвайте например [7], за да се посочи броят на формулите. Фигурите се възпроизвеждат фотографски и почти винаги в намален размер от оригинала, предоставен от авторите. Ето защо е необходимо авторите да планират максимално намаление, доколкото е възможно, така че цифрите да бъдат намалени, за да се поберат в една колона на списанието (69 mm). Всички букви, цифри и символи трябва да бъдат достатъчно големи в оригинала, за да бъдат най-малко 1,5 mm високи след редукцията си. Използвайте стандартни символи като напр.: a, b, c, d, f.

Подготовка за публикуване

Страниците с авторските коректури ще бъдат изпратени на авторите за последна проверка преди публикуване на статията. Промени, различни от корекция на печатни грешки, ще се допускат само по преценка на главния редактор. След като бъдат коригирани ръкописите, трябва да бъдат върнати на редакцията възможно най-скоро. В противен случай редакторът си запазва правото да коригира коректурите самостоятелно и да изпрати в този си вид материала за публикуване.